В небето на нищото с минималното

В НЕБЕТО НА НИЩОТО С МИНИМАЛНОТО

През ключалката тайно гледам живота,

шпионирам го, дано да разбера

как винаги печели той,

а ние Всички губим.

Как се създават ценностите и как се налагат

върху това, което първо излинява:

тялото.

Умирам в мислите си без следа от болест,

живея без потребност никаква от насърчение,

дишам, и нека се намирам

на близко/ далечно разстояние

от всичко топло

и докосвано, и възпламеняващо...

Питам се какви ли нови комбинации

ще изнамери пак животът

между болката от окончателното изличаване

и чудото на ежедневното безсмъртие.

Дължа на страха мъдростта си.

Листенца от цветя, оттенъци, въздишки

- изхвърлям.

Пръст, въздух, корени - запазвам.

Да се маха излишното, казвам,

да вляза в небето на нищото

с минималното.