Отлив на смисъла

СМЕСВАНЕ

С великолепни шии

на плъзгащи се змии

преплитат си телата

В розетки - вкаменена кожа,

Колони ли, стъбла ли са,

Или са птици с по четири, по шест, дори по осем крака,

Или пък зверове с крила, с метално оперение, Организирано обървкане

на всякакви критерии

и видове,

и агрегатни състояния,

Нарочно смесени, несъвместими.

Във времето се разпростират като петно мазут

По бистрата повърхност на вечността.

Тематичните ядра на най-новата излязла у нас стихосбирка на известната румънска авторка я оформят като книга равносметка, но без драматичните преоценки на живота и съжаленията за пропуснати моменти, характерни за всяка лична преоценка. Изтичащото време е видяно като творец, който пише своите думи и стихове по човека. То не отмерва края на света. Може би защото животът и смъртта са част от една и съща приказка, в която са събрани, подобно в резерват, стойностните неща.

Из „Литературен вестник”