Извънземното от Долна Митрополия

Кой пък беше тоя?

Той е казанлъшкият Достоевски, Умберто Еко с инженерска диплома, Вазов с лаптоп, Удхаус в депресия, Джоан Роулинг с мустаци, Екзюпери с височинна фобия... И още - Толстой от Красна поляна, Фройд на целомъдрието, Керуак на околовръстното...

А в новия му опус се шматка едно извънземно, преследвано от кучката Козета, Гаврош, Гагарин, Паганини на черпака, Хари Потър в пола, една кокошка с пломбиран зъб и един брат Карамазов. Разбира се, всичко това се случва в демиургическите пространства на харддиска на авторовия лаптоп. Един Автор, чиято личност се раздвоява между Краля на романа и Властелина на вселенския мързел. Ето защо се опитва да направи римейк на световната класика – за вас, мързеланковци.

"Извънземното от Долна Митрополия" е събрало стотина кратки прози с дъх на гюловица и стари дантели, тамян и сяра, люти чушки и прочие иронии. "Под игото" в 1108 знака, "Война и мир" в 801, "Клетниците" в 576. Цялата световна класика на литературата и киното, свряна в 100 страници…

Насам, народе!

Българските истории, разказани като световни или световните, разказани като български. Тази книга не е просто римейк, пародия, травестия или закачка, това би било лесно. Тя небрежно отива отвъд това, задълбава с естествена лекота там, където усмивките замръзват - в истории, озаглавени "Война и мир" (в 801 знака), "Клетниците", "Романът на Яворов"... Едно от най-забавните и драматични четива от последните няколко години, писани на български. Ако авторът не беше извънземно от Долна Митрополия, Казанлък или еди-къде си, цветя на Хеликон щяха да валят, журналисти и журита да му се радват и пр. ама е. За добро.

Из "Литературен вестник"