Индианеца, който ми изпи динята. Романоид за мързеланковци
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Петър Марчев
- Издателство
- Ерго
- Народност
- българска
- Година
- 2025
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 196
- ISBN
- 9786192591212
За книгата
Книгата е отличена с награда Чудомир 2021
„Това са българските истории, разказани като световни, или световните, разказани като български. Тази книга не е просто римейк, пародия, травестия или закачка, това би било лесно. Тя небрежно отива отвъд това, задълбава^ с естествена лекота там, където усмивките замръзват - в истории, озаглавени „Война и мир" (в 801 знака), „Клетниците", „Романът на Яворов"... Едно от най-забавните и драматични четива от последните няколко години, писани на български.”
- Георги Господинов
***
Ако се усмихнете поне веднъж, четеики тази книжка, това би била най-щедрата награда за нейния автор. Мерси!
А ако нещо в тази книга, която държите, ви се стори не на място, молим ви, благородни дами и знатни господа, не бърчете недоволно очарователните си нослета и мъдрите си високи чела. Просто си спомнете, че според нашия стар приятел Платон всичко в този материален свят е лошо копие на съвършения прототип, който съществува само в Света на идеите. Тоест, Съвършената книга съществува, но все още е само във вашите умни глави. И ако не ви смързява, седнете пред монитора и я напишете...
***
Аз съм драскач. Съчинител. И тъй като съм опериран от скромност, нека го кажа направо - аз съм Кралят на романа. Но аз съм и Робът на вселенския мързел. И ако не бях толкова мързелив, щях да напиша своята „Война и мир", моята „Улица Консервна", щях да стана първият български нобелист.
***
Петър Марчев е белетрист, журналист, режисьор и дървен философ на свободна практика. Той е основател, почетен председател и единствен член на СБП-г (Съюз на българските писатели графомани). Според него графоманията е единственото почтено оправдание за порока на писането и последващото замърсяване на околното пространство с текстове, тъй като при нея става дума за терапия. Във всички останали случаи опитите за писане, за създаване на литературни произведения са смокинови листа, зле прикриващи древни човешки пороци като тщеславие, сребролюбие, морализаторство, а и похотливост, доколкото познаваме взаимоотношенията поет - муза.
