Стихотворения (Двуезично издание)

ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Под зимното небе, забулено в мъгли,

напукват се от студ полетата обрани;

тук-там по хълма сняг успял да навали

и зъзне въздухът от крясъка на врани.

И дращят храстите наред – като че ли

са грозни харпии, от злоба обладани,

и шума дрипава в нозете шумоли,

и май ковашки чук звънти в тъмите ранни.

О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана –

душата стяга той в прегръдката си здрава;

и звън довява пак студеният ветрец:

в съседното градче пресипнала камбана

звъни натрапливо и всички известява,

че тая вечер там заравят пак мъртвец.