Полунощни приказки

Суховата средновековна картина попада в салон с пищни ренесансови изображения и с присъствието си постепенно води до разтопяване на тяхната блажност; статуя на Богородица във фламандско селце оживява навръх Коледа и отива в селската църква, където всички картини и статуи пеят химни в нейна чест до идването на нищо неподозиращия клисар; след края на спектакъл с викане на духове във водевилен театър водещият магнетизатор става свидетел на същинска вакханалия на призраци и духове… „Полунощните приказки“ на именития белгийски поет Емил Верхарн (1855–1916) удивляват със своята мистична и паранормална нагласа, която изчезва в по-нататъшното творчество на автора, но вече съдържат визионерската образност, така характерна за Верхарновия стил. Писани съвсем в началото на творческия му път (1884 г.), тези негови „младежки увлечения“ дават съвсем различна представа за твореца, преди да се превърне в известния по цял свят поет на новите времена.