Пламъци над календара

Емил Верхарн (1855-1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма.

Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке, Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг, Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев, като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му.

Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван приживе – литературата му е будела възхищение и уважение, както от страна на неговите читатели, така и от страна на взискателни критици, сред които и Пол Валери – днес той е малко четен. Независимо от това, Верхарн остава сред видните белгийски поети и творчеството му, макар и далечно от днешните литературни еталони, запазва своята историческа ценност и отразява разнообразните, дори противоречиви естетически традиции на неговото време. Натуралист, символист, прото-експресионист, Верхарн е бил преди всичко поет, който е имал пламенна вяра в човечеството.

В настоящата антология се представят „импресиите“ (или „стихотворенията в проза“) на Верхарн, които се публикуват за първи път на български. Както в поезията му, така и тук личи стихийността на неговите образи и дълбините на вдъхновението, от които достигат до нас. Някои от тези късчета живот са като фенери, които се обръщат и навътре, към самите себе си. Други са прелестни миражи, преливащи от сок и топлина като плодове, помнещи дъха на лятото.

Верхарн е „вечерен писател“, чийто глас гали сетивата подобно на старо вино, когато необходимата утайка вече е слегнала и са останали само следата и живителната сила на първичните сили, които са го създали.

Вернер Ламбреси