Колко малко е нужно...

Книжното тяло, което държите в ръцете си не е просто класьор от страници, а една изповед на човешката душа, която никога не спира да се вълнува, да усеща и пречупва през себе си това, което с всяко поемане на въздуха изживява...

Това важи в пълна сила за Павлина Соколова, чиито емоции тя събира в първата си стихосбирка „Колко малко е нужно...".

Чрез нея тя ще ви даде да се докоснете до душата й, до всичко онова, което я трогва и кара да твори.

Павлина Соколова е човек с богата душевност, борец в свободно време, изключително чувствителен творец, майка и личност, бореща се за пренасянето и създаването на общочовешките ценности.

Всичко започва когато тя е на 11 години. „Спомням си, че пътувах в трамвая и там се заговорих с една жена, която на слизане ми подаде стихосбирка. Дотогава никога не бях чела поезия" - разказва тя.

Оказва се, че тя се е срещнала с известната българска поетеса и цигуларка Надя Петрова. „И като че ли от този ден нататък нещо се отключи в мен и започнах да пиша" - допълва още Павлина.

Надя Петрова се превръща в неин идол и непресъхваща муза. И до ден днешен младата поетеса отправя своите благодарности към нея и към хората, които са й вдъхнали кураж, за да държите днес в ръцете си стихосбирката й - „Колко малко е нужно".

Всеки ценител трябва да притежава тази стихосбирка, защото тя представлява една своебразна изповед на едно младо момиче, което не остава безразлично към случващото се и не иска някой ден да се охарактеризира с понятието „хищен канибал".

ЖЪЛТО ПЕТЪНЦЕ

Играе моят палав малък брат

със шарения глобус на Земята,

разглежда г...о с невинно детски смях

и като топка смело го премята.

„Това е Север, а това е Юг,

по полюса пълзят меридианите

красиви континенти има тук,

а синичкото там са океаните...

Но ти от тези всичките държави

една обичай само на Земята,

това е наща, милата България –

от всички други тази е най-свята!

След битки и от робство оцеляла

запазила традиции вековни,

в прегръдката си майчина събрала

стремежите на не един бунтовник...

Тя има върхове със сняг покрити

поля уханни, ручейчета бистри

омайват с красотата и горите

и мислите ни прави някак чисти ...

И чуй ме братко, никога не смей

от българската кръв да се отричаш,

Със своята родина се гордей

и научи се ти да я обичаш !

На твоят шарен глобус сякаш тя

на малко жълто петънце прилича,

но нищо, че е малка таз страна

за теб и мен тя трябва да е всичко!”

Потрепна нещо в детското сърце

на пръсти се изпъна като струна,

взе глобуса от моите ръце

и мъничкото петънце целуна..!