Луностишия

Чрез своята втора стихосбирка „Луностишия", Павлина Сококлова ви показва колко малко е нужно да се пренесе човек в нейният поетичен свят, изпълнен с романтика, чувственост и красива тъга.

Заедно с нея ще танцувате под летния дъжд, ще броите падащи звезди, ще лепите счупени вази, а после-заслушани в приказката без край - ще се върнете в детството, строейки пясъчни замъци...

„Луносшишия " е една магия, облечена в рими и едно достойно продължение на първата й стихосбирка „Колкомалко е нужно". В тази импресия от чувства, младата поетеса е преплела образност и емоция в едно.

Докосвайки се до душевното луностишие на Павлина Соколова, читателят може да се прероди във феерия от светове, в които да изживее и открие част от самия себе си.

Мария Янакиева

ЛУНОСТИШИЯ

Тя, Луната, познава ме. Вечер по тъмно

се оглежда в прозореца ми с...нежно-бял.

И говори ми тихо чак докато съмне.

Сам-сами сме. Вън целият свят е заспал.

Тя, облечена в рокля от златни звезди

пергамента под моите пръсти огрява,

и танцува с перото ми чак до зори...

После Изгрева нейната сянка стопява.

И когато очите отвори светът

и чаршафа изтупа прахта си излишен,

аз, облечена в строфите тръгвам на път

и оставям след себе си дъх луностишен ...