Все тая жал...

ВСЕ ТАЯ ЖАЛ..

Долетяла с вихъра на северния вятър,

стан изправила сред рая на земята.

Тук, на слънчевия полуостров,

препускала сред равнини,

до заснежени върхове

изкачвала високи планини,

на три морета лоб опряла

и раждала с надежда свои синове.

Синове - и силни, и победни,

в бъднините поглед впили.

Но как се пръкнаха

безволеви отрочета?

Коя утроба ги износи?

От ада ли излязоха бездарници

и оковаваха нозете й в синджири,

и тласкаха я в катастрофи,

парчета късаха от умореното й тяло.

Отново властват днес

продажници безчестни.

Затриват гордостта на своя род.

Пълзят, лакействат - за пари, за власт,

без срам загърбват

заветите на Ботев и на Левски,

заветите на нашите деди

за бъдеще достойно и значимо.

Тревожни дни и нощи.

Все тая жал за майчица България.