Вселената на яйцето

"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."

Марин Бодаков

"Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушена­та хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад делничните проблеми, опазени от омразите и жалките домогвания на нищите духом. Иначе не бихме могли да си обясним и как един типично "градски" поет разкри невероятните си сетива за българската природа и по един неповторим начин успя да я свърже с изконните черти на българския дух."

Светлозар Жеков

Това е книга на спомена, нa погледа назад, хвърлен след един дълъг и твърде активен живот - но не само. Това е и книга, която обяснява личното присъствие в десетилетията живот, въвежда ни в мотивите и усетите, които са движили нейния автор от детството до наши дни - с всичките му пристрастия, спорове, трудно удържани битки срещу човешката завист, недоверие и простащина в годините на комунизма. Но това е и стряха за приятелите, поменик за щастливите срещи в живота на Иван Теофилов - а такива е имало много. И тъкмо тяхната тежест на везните на миналото предполага ведрия тон и спокойната увереност в себе си, с които са пропити страниците на тази наистина забележителна книга.

Из "Литературен вестник"