Вигвамите на Орилиа

Стихове от Онтарио

"Аз те обичам, живот, а ти ме наказа

като първа любов, помрачена от злъч и омраза.

Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене,

сред които душата ми като разпятие стене.

И потече реката от моите сънища - черна,

между мъртви оброчища и буренясали стърни.

И угасна за мен нежността теменужно вечерна,

и светът като минало-бъдеще се преобърна.

И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни,

като блудна стрела, като звек от разкъсани струни."