Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VІІ - ХІІ в.

Най-бляскавият период в повече от тринадесетвековната история на българската литература е периодът от края на VII до края на XII век. Тези пет века са запазили и суровата монументалност на първобългарските каменни надписи, и хуманистичния патос и мисионерска саможертва на Кирил и Методий и техните достойни ученици, и съдбовния избор на княз Борис, и озаренията на Великопреславската литературна цивилизация, и вдъхновения демиург на века -цар Симеон, и епохата на цар Петър с нейната тиха отшелническа съзерцателност и дуалистично-богомилски дух на отрицанието, и апокрифно-историософските въжделения на попадналата под чуждо владичество родна земя. Старобългарските ръкописи се разселват като богоизбран народ в Православния славянски свят и го даряват с писменост, а той с благодарност съхранява спомена за тях.