„Всеки век има своето средновековие, казва Лец през XX в., придържайки се към едно старо и традиционно възприемане на този период. Оказа се, обаче, че именно през XX в. има не едно, а много Средновековни. Като се започне от 1917 г. и се стигне до ден днешен, се вие и вихри Средновековие подир Средновековие - с малки паузи преди и след Втората световна война: Ново, Дълго, Друго, Въображаемо, Далечно и близко, Забравено, Мобилизирано, някъде в употреба са и Медиоцентризъм и Средновековност. Описват се неговите времеви и географско-пространствени измерения: Есента, Нощта, Зимата, Средиземноморието, парадигмата на първоосновите му: Елементи, Категории, Мислене, Страх, Градът, Катедрали, Иконография и Иконологияу. Интелектуалци, Крале и Крале - чудотворци, Търговски пътища, Мълчащо мнозинство. Почти във всички тези случаи обект на синхронно разглеждане е Западното средновековие, за Византия и изобщо за Изтока бе оставено, с някои по-късни изключения, диахронното изложение - Изтокът си бе за Изтока, Ориентализмът за ориенталците, Балканите за балканците.

Ще говорим първо за Века след 1918 г., когато започна тържественият марш на Средновековието на ту препълнения, ту безлюдния площад на идеите. Ала концептът Ново Средновековие не е само негова заслуга, а политическа и има своите по-далечни идейни предшественици през епохата на Романтизма.”

из книгата

***

Съдържание

ВЕКЪТ НА СРЕДНОВЕКОВИЯТА

СТАРОБЪЛГАРСКАТА АПОКРИФНА КЛАСИКА

МАНИФЕСТИ И СИМВОЛИ на православно-славянската цивилизация IX - XV в.

КИРИЛ И „РЕНЕСАНСИТЕ" НА ВЕКА

ХИПЕРКРИТИЦИЗМЪТ НА ЙОЗЕФ ДОБРОВСКИ

ВЕЧЕРЯТА НА АДРИАН II

КИРИЛОМЕТОДИЕВСКИ ИМПРЕСИИ

ЕЗИК, ВРЕМЕ И МЯСТО НА НАПИСВАНЕ НА ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ НА КИРИЛ: ДИСПЕРСИЯ НА ОТГОВОРИТЕ

РОМАНИ ЗА КИРИЛ И МЕТОДИЙ (1978-2023)