Българско зелено

Текстове 1964-2000

Съставители: Лилия Рачева, Любомир Стратиев

Станислав Стратиев (1941-2000) е едно от най-значимите и популярни имена на българската литература през последните три десетилетия на XXвек. Талантът му по един великолепен начин синтезира способността да изгражда човешкия персонаж, в който се оглеждат и архетипни модели на човешкото битие, и духът на времето с остро диагностично социално зрение, чувствително към обществените и човешките заболявания. Проницателно демистифицирайки социалните и народопсихологическите дефекти на българското общество и българина (в годините и на застойния тоталитарен социализъм, и на мъчително раждащата се от него "демокрация"), Станислав Стратиев винаги (макар и по различен начин) отстоява един хуманистичен идеал - неговата сатира е вик на болка в един "сложен и двусмислен свят", одухотвореният му лиризъм (пронизващ най-вече повествователната му проза) е израз на вярата в по-добър, по-справедлив и по-красив свят, чужда на всякакъв наивен социален или екзистенциален оптимизъм, сгърчваща се понякога в горчив социален сарказъм, но и оцветена с мъдра тъга от преходността на живота и носталгия по красотата.