Седмото небе

СЕДМОТО НЕБЕ

Художникът, сега с цветя отрупан,

качил се е на седмото небе.

Защото вижда се дори без лупа

върху платната в този хубав час,

че има го това, което бе,

което преживя, което срещна -

без грим и маска, както е при нас:

еднакво праведно, еднакво грешно.

Художникът обаче бавно слиза

като по стълба в делничните дни.

Той знае: официалната си риза

ще трябва с тениската да смени,

да грабне четката в ателието

и да се труди всекидневно, сам.

Макар и седмо да си е небето,

не може дълго да остане там.

Че творчеството долу се съзижда -

на делника пред искрения съд...

А е небесата чаканото свиждане -

ако заслужиш - идва някой път.