Среднощен блус

Среднощен блус

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,

процежда се в леглото ми, по котешки дере,

пред онемелите звезди разголва се Луната,

небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.

Във тъмнината сенките играят покер,

залагат сляпо гърчавите си снаги,

самотата плътна и дълбока като гроб е,

отблясъците - малки уличници, пърхат със ресни.

Във бара "Полунощ", пияна от безсъние,

отпивам жадно топъл, омагьосващ вкус,

танцувам с тишината страстно - до разсъмване

и със нощта се любя, в ритъма на тежък блус.