Американа

Васил Славов е роден през 1958 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски”. Първата му стихосбирка „Спомени за потоп” излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература в писателската програма на Pennsylvania State University. Автор е на няколко сборника със стихове и белетристични книги. Включван е многократно в поетични антологии в България и САЩ. Живее със съпругата и дъщеря си в Питсбърг, Пенсилвания.

ЗВЯР

Където глината е твърда кост и слънцето

остава все далеко,

колиба върху тежка пръст -

и столът дървен на човека.

Отсреща езеро, брадясал бряг като лицето

на мъжа занемарен,

листата само - мокри кръпки на зимата

в раздрания гоблен.

Опъва въздухът трептяща жица, до дъно

реже облака на две,

животно ровне ледните стърнища и ноздрата му

в скреж замре.

А той, човекът, дирята загубил, пое пред изгрев -

звяр по тъмно,

заби из пустото поле, живота си

като яка обърнал.

Дъхът му пуши, миглите затварят решетка

върху празните очи,

остава стъпка - драска под небето, но драснатото

вятърът изтри.

Забравил вече откъде дойде, забравил самотата

как го блъсна,

опъва в шийника деня си и в празното

ръмжи до късно.

И в среза, дето месецът се чуди да вдига сърпа

или да умре,

колибата си той надушва и хвърля там

отекли колене.

А няма биле. Няма ангел с погалването си

да го пречисти -

все мокро, диво, хоризонт и дим

от догорели мисли.

И сяда, и мълчи, и гледа към тежконощната

небесна яма.

Люлее тялото му столът - на таз земя е,

но го няма.