Носталгия

Максим Мизов (1953) завършва философия с профил социология в СУ "Климент Охридски" (1977). Доктор по философия (1 981), доктор на социологическите науки (2008), доцент (1988), завеждащ секция в Център по исторически и политологически изследвания. Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри "Политология". Работи в сферата на етиката, политологията, социологията и етнологията. Автор на 22 монографии (5 в съавторство) и на повече от 220 студии, брошури и статии в научно-теоретически сборници и списания.

Защо през годините на прехода непрекъснато се спори за носталгиите, а няма нито една научна книга и научна студия, посветени специално на този социокултурен феномен? Може ли човек да живее изобщо без носталгии? Какво реално представлява носталгията?

Какви потайности се крият в нейната природа? Какви са функционалните предназначения на носталгията? Какви са особеностите на интимните връзки между възрастта и носталгията? Как историческото или биографичното време се отразява в носталгията? Какви са връзките между пространството и носталгията? Дава ли носталгията шанс на истината и правдата? Как сакралното и профанното се отразяват и действат в и чрез носталгията? Какви са взаимоотношенията на носталгията с митологичното? Дали носталгията е равнозначна на утопията? Как звучат мелодиите на чувствата във феериите на носталгичните образи и преживявания? Как носталгията почита местата на паметта и дали самата тя не е особено място на памет? Какви са странностите на политическите дискурси за и политизираните употреби на носталгията в обществото?

На всички тези и на редица други важни проблеми настоящата монография дава (за пръв път в българската научна литература) интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, но също и за всички хора, които живо се интересуват от специфичната природа или от уникалните функции на различните типове и видове носталгии, които реално битуват (а и ни разказват за потайностите на драматично случилото се) в размирни и преломни обществено-исторически времена, обстоятелства и нрави - каквито всъщност са и днешните.