Политическите утопии. Том 1

Защо утопиите са неразделен спътник на историята на човечеството? Какво обуславя тази вечност и фатална потребност от тях за човека (като род, вид и индивид)? Какви потайности се крият в дълбините на тяхната същност и специфика? Какво фукнции притежават, а и разкриват - повече или по-малко - политическите утопии? Какви ценности и идеали са най-котирани на борсите на утопичните визии? Какви са естествата и особеностите на критериите и типологиите на политическите утопии и защо те не могат да са универсални, или общовалидни? Какви незабележими уловки или опасни капани залагат политическите утопии на своите притежатели, или жертви? Защо изкусител-ността на тези утопии много често е неустоима и трудно преодолима? Как тези утопии променят радикално, но и мащабно статуса и патоса, а и начина на живот на силно обсебените от тях субекти? Как политическите утопии могат да стават неволни заложници или фатални жертви на илюзиите на вярващите и участващите в тяхното историческо, а и практическо осъществяване?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, но също за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в скъпата ни Родина.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Бил е научен секретар на Национален политически институт, директор на Център за исторически и политологически изследвания. Сега е директор на Български антифашистки научен институт. Президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология" а също и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 70 монографии (12 от които са в съавторство), както и на повече от 430 студии, брошури, статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 50 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални теоретически и практически социално-политически проблеми. Основател и главен редактор е на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".