Политическият хепънинг

Защо, кога и как се ражда антимодернизмът? На какви принципи и идеали посвещава творческите си битки авангардизмът? Срещу какво въстава постмодернизмът в изкуството? Защо и как поетизацията на всекидневието се бракосъчетава с триумфа на абсурда? Как „смъртта на изкуството" се превръща в нов живот за него? Кога, къде и защо се появява хепънингът? Какъв е произходът на този зрелищен феномен и властови инструмент? Какви „екст-ри" и услуги предлага хепънингът на властниците? Каква е истинската същност и специфика на политическия хепънинг? Какви тайни мисии осъществява публичното зрелище? Как се променя с времето и обстоятелствата статусът на зрителя/публиката на политическите, или политизираните хепънинги? Защо и как зрителят трябва да се сбогува с уюта на пасивността и да се отдаде на неизвестността и премеждията на непрестанната активност? До какви крайности може да стигне, а и какви потайности може да разкрие хепънинговият спектакъл? Какво перфидно се спотайва зад 30-те функции на хепънинга?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти -политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, но също за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в скъпата ни Родина.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Бил е научен секретар на Национален политически институт, директор на Център за исторически и политологически изследвания. Сега е директор на Български антифашистки научен институт. Президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология" а също и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 70 монографии (12 от които са в съавторство), както и на повече от 430 студии, брошури, статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 50 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални теоретически и практически социално-политически проблеми. Основател и главен редактор е на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".