Синьото момче разказва...

Александър Вутимски е специален, неповторим саучай в нашата литература. Той сякаш идва, за да потвърди още веднъж, че тя не би могла да се развива плодотворно извън контекста на европейската,

т. е. на онзи свободен дух, който зачерква всевъзможните предубеждения, наслоения, писани и неписани забрани. Той не прилича на никого. Ако не беше ранната му смърт и трагичната съдба на културата ни през времето, което се опита безуспешно да го забрави, той щеше да се изяви още по-мащабно. Но и с това, което е оставил, поет на едно време, той си извоюва правото да бъде надвременен. Стиховете и прозата му, собственият му живот са неща, които винаги ще вълнуват и винаги ще бъдат отправна точка за търсенията и безпокойствата на непримиряващия се човешки дух.