Ще претърся живота си

Това го видях в дебютантски филм —

найлонов плик се понесе над паважа,

изду се от вятъра

и се отдаде на полета,

като танцуваше своето фламенко

пред будката,

пред прозорците на болницата "Майка Тереза",

сякаш това бе душа,

сияеща мъглявина,

която се е присъединила

към проекта на храм,

към разпит на политзатворник

към чиния, паднала ръцете

и търкулната на земята.

Прилошава ми чак, душа, когато гледам

как по белите камъни се премяташ

към сърцето, винаги

към сърцето.