Настоящето издание е обособено в осем раздела:

В първи раздел - „Основни елементи на методичния апарат в библиографския указател", съм представил основните изисквания при изработване на „Предговор" и „Увод" към библиография - теоретични обосновки, терминологични характеристики, практически решения.

Във втори раздел - „Допълнителни елементи на методичния апарат в библиографския указател", отделям внимание на най-често срещаните, съпровождащи библиографиите източници за информация, като: Живот в дати, По-важни дати, хронологична таблица с някои от нейните разновидности и характерното за биобиблиографиите - интервю.

В трети раздел - „Основни елементи на справочния апарат в библиографския указател", съм изяснил същността на двата основни вида помощни показалеца (реален и формален) с подвидовете към тях.

Основно достойнство на четвърти раздел - „Показалци, представени без съпроводителен текст", е онагледяването на някои от по-рядко срещаните, а в някои случаи и по-трудни за изработване показалци. Затова отново съм използвал формален критерии за тяхното представяне азбучна последователност.

Именно тази е причината показалците в приложенията да не са придружени от съпроводителен текст, защото наименованията им достатъчно красноречиво говорят за съдържанието им.

В пети раздел - „Допълнителни елементи на справочния апарат в библиографския указател", обръщам внимание на различни по вид списъци - на прегледани източници, на съкращения, изработване на съдържание, бележка, коментар, приложение, международен стандартен номер на книгата (TSBN), знак за авторско право, илюстративни материали, които се срещат в литературата, но в конкретния случай ги представям от гледна точка на помощни средства за порационално използване на указателя.

В шести раздел библиографските препратки съм систематизирал по видове и характерните за тях подвидови особености като имам предвид приложението им в практиката. Постарах се това да бъде кратко, тъй като се оказа, че в чуждоезичните и, по-специално, в руските справочни издания те са значително по-разпространени отколкото у нас. Този факт обезсмисля отделянето на повече от необходимото за случая внимание.

В седми раздел за по-голямо удобство материалът - „Нетрадиционни и незадължителни елементи в библиографския указател" е придружен от характерни откъси от библиографски издания, а особено ценна е книгата с библиографските описания на цитираните източници. Както се разбира от заглавието, това също са компоненти, типични не само за библиографиите, но и за други видове издания.

Раздел осми е озаглавен „Редактиране на библиографския указател". В него подробно анализирам трите основни вида редакции -библиографска, научна (отраслова) и езикова, като представям и изискванията на специалистите към всяка една от тях.

В „Цитирани източници", съобразно със съдържанието на настоящото изследване съм представил всички библиографски записи на използваните като примери източници.

Изданието е предназначено за библиографи с висока професионална култура, теоретици в областта на българската библиография и занимаващите се със създаването на библиографски указатели.