Съпричастия

ДЕТСКИ ГОВОР

на щерка си казваш: дай ми ръчичка,

но тя те разсмива: не искам чичка.

така и младенците викат: авва,

но ние мислим си, че казват баба.

съзират само детските очи,

че слънцето има брада от лъчи.

децата рисуват комините на къщята,

подобно клони, огъвани от вятър.

рисуват те дъжда като лиани,

огънати между земята и небото.

и казват: водата ми бръкна в окото.

когато вечерта се спусне,

дори на бащините вежди тъмните гайтани

изглеждат им като засмени устни.