Дърво за бесене на поет

Планината шава в облачни юргани,

слиза - ври на лава - тръгва от вулкани,

вятър дъх малее - мях мъгла тътрузи,

преспи - зимни феи - гълтат смъртни бузи,

слънчице на рида - роши, щипе, бучи,

как - къде да ида - мъкна леден ручей,

дишат ми усои черни - още ледни,

еех, добрички мои дни - ята последни,

бях ли - пях ли - лави ли вулканът свлече,

Бог ли зме забрави - лед ледунка в глетчер,

от каква направа, Боже, съм - не зная -

между лед и лава - в ада - или в рая,

лед тече - водици ледени се свличат,

птици - идат птици, а пък аз

Странна птица -

птичък.