Опуси за Духа и Истината

Сборникът от статии и есета под надслов „Опуси за Духа и Истината“, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Част от статиите са посветени на защитата на справедливи български национални каузи.

Есетата са посветени на насъщните християнски добродетели като покаянието, благоговението и мира, както и на надмогването на духовни изкушения и изопачения на историческата истина, съществуващи в българския летопис.

***

„Високата класа на проф. Тончо Жечев като литературовед и културолог осъзнах в началото на 90-те, когато с проф. Галин Тиханов писмовно разисквахме дали упованието в бялата лястовица от разказа на Йовков „По жицата“ е проява на християнската вяра или не. Проф. Тиханов, оприличавайки вероятно случая с този в Лука 8:45-48, смяташе търсенето на бялата лястовица за християнски жест, докато моя милост застъпваше становището, че става дума за суеверие.

Проф. Тиханов ми писа впоследствие, че се е посъветвал с проф. Тончо Жечев и че действително иде реч за езическа верска проява. И наистина, в Лука 8:45-48 Христос отнема всякакъв повод за суеверни тълкувания на изцелението, уточнявайки: „Твоята вяра те изцери“. Тоест само вярата в Христос като личен Спасител, а не посредничеството на предмети или предметни жестове донася изцелението и на тялото, и на духа.”

- из книгата

***

Маргарит Жеков (р. 1963 г., Хасково) e завършил немска филология в Софийския университет и богословие в Некарщайнах, Германия. Автор на 13 стихосбирки, две литературоведски книги, две пиеси и един все още непубликуван роман, озаглавен „Божият тефтер“, преводи на няколко езика. Съставител на сборници с избрана лирика на поетите Йордан Ковачев, Иван Николов, Янаки Петров, Георги Константинов и Ангел Ников, както и на белетристичния сборник „Триада“ от Станчо Пенчев. Лауреат на Национална награда на студентските литературни клубове за поезия (1986), Национална награда „Светлоструй“ за поезия (1993), Национална награда „Петър Ковачев“ за есе (2010), Втора награда в националния конкурс за поезия „Биньо Иванов“ (2023), Трета награда в Първия български конкурс за танка поезия (2023), наред с множество други. Член на литературен кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия, на българския ПЕН-Център и на Съюза на преводачите в България.