Аз всичко бях

A3 ВСИЧКО БЯХ

Съдбата си защо ли бих ругал,

че подир мен като след топка тича,

че ту ме галеше, ту шибаше ме с бича,

че ми въздаде моя личен дял

от скромността до гордостта и по-далече,

че падах аз, но ставах и вървях -

в тоз божи свят аз всичко бил съм вече,

ала каквото бях, щастлив аз бях.

Съдбата в твърда люлка ме люля,

тя кръпки върху ризата приши ми,

плача горчив със нов плач утеши ми,

теглата ми заменяше с тегла.

Все гордост, гордост - о, гонете я далече!

Направих папските момчета пух и прах -

в тоз божи свят аз всичко бил съм вече,

ала каквото бях, със радост бях.

Направи ме с бедните по-могъщ -

в живота волна крачка ми беше,

а силата с години, с дни растеше,

додето от момчето стана мъж,

мъж скромен в питането, горд в ответа,

не подцени го никой между тях -

в тоз божи свят аз всичко бил съм вече,

ала каквото бях, със радост бях.

Щом станах мъж, светът ме уважи,

девойки прелестни, добри засмени

свои градинар направиха от мене

и казваха: Служи ни ти, служи;