Социалната педагогика е научна област, която интегрира усилията на много науки в услуга на хората за тяхното адекватно развитие и усъвършенстване и за преодоляване на дефицити в личностното им поле.

Целта на монографията е да се проучи проблемът за проекциите на социалнопедагогическата работа в обществената, семейната и училищната системи и по-конкретно да се изведат социалнопедагогическите компетентности на специалистите за работа с деца мигранти, като се установи как чрез изобразителното изкуство и неговото взаимодействие с други изкуства се стимулира развитието на творческия и интелектуалния потенциал на детето и ученика. Насоката е също да се очертаят съвременните измерения на системата за социалнопедагогическо взаимодействие, функционираща в зависимост от социалнопедагогическите условия и фактори, като чрез целенасочено и комплексно педагогическо въздействие и социалнопедагогическо взаимодействие се установят релациите между формирането на творческите възможности и интелектуалното развитие на изследваните деца и ученици чрез различни социалнопедагогически дейности.

Една от задачите на изследването е да се разкрие мястото и ролята на социалнопедагогическата дейност в епохата на глобализация и да се изведат основните характеристики на професията „социален педагог“, дейностите и ролите на специалиста в системата на междуинституционално взаимодействие. Представена е взаимовръзката между социалната педагогика и изкуството и е направен аналитичен обзор на развитието на специалността „Социална педагогика“ във Великотърновския университет.

Обосновава се значението на взаимодействието „семейство, социална работа и изкуство“. Прави се анализ на историческото развитие, на същността и спецификата на социалната работа със семейства в България и в различни европейски и други страни. Предлага се конкретен подход за работа със семейства с проблеми чрез възможностите на арттерапията. Извеждат се основните причини за семейна дисфункционалност, като се предлагат и благоприятни условия за стимулиране на семейните отношения и на отношенията „родители – деца“.

На преден план е изведено и училището като един от основните фактори, който влияе върху личностното развитие. Като се разчита на възпитателните, терапевтичните и корекционните възможности на изкуството, се предлага модел за въздействие върху учениците в неравностойно положение.

Специално внимание е отделено на социалнопедагогическите компетенции за работа с деца мигранти. Акцентувано е на изобразителното изкуство като един от факторите, които най-безболезнено съдействат за интеграцията им в новата за тях среда. Разработени са някои идеи и за социализацията на тези деца.