Последното изкушение

- За манастира ли? - изкрещя тя с неочаквана ярост. - Защо? Какво ще търси там? Не ти ли е жал за младостта ти?

Младият човек мълчеше: старицата поклати проскубаната си глава; изсъска като змия.

- За да намериш Бога ли? - попита тя саркастично.

Чу се, почти безплътен, гласът на младежа:

- Да...

Старицата тури един ритник на кучето, което се мотаеше в слабите й като клечка крака, пристъпи към младежа.

- Ех, нещастнико - извика тя, - ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците - като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!