Травнишка хроника

... Пo какво моята мисъл, която е и добра, и прави, има по-малка стойност от също токова мисъл, която се ражда в Рим ши в Париж? Затова ли, че се е родила в тази котловина, която се нарича Травник? Възможно ли е тази мисъл изобщо да не се отбележи, да не се запише някъде? Не, не. Въпреки привидната разпокъсаност и безредие всичко е свързано и хармонично. Не се губи нито една човешка мисъл, нито едно усилие на духа. Всички сме на прав път и ще се изненадаме, когато се срещнем. А ще се срещнем и разберем всички, където и да вървим сега и колкото и да се лутаме. Това ще бъде най-радостното виждане, славна и спасителна изненада.

Въпреки че е наречен „хроника", романът „Травнишка хроника", с подзаглавие „Консулските времена", е много повече модерна романово-психологическа творба. И този Андричев роман е повече роман на „мястото", отколкото роман на „времето". Той дори представя победата на „мястото" над историческото време, победа на босненската ориенталска аисторичност над европейския историзъм, победа на ориенталската застиналост в безвремието над европейския исторически прогресизъм.