Платоновият диалог-ситуации и елементи на събеседването

Тази книга е посветена на Платоновата диалогичност. Понятието Платонова диалогичност ще бъде разбирано и разглеждано двузначно. От една страна, интересът ни е насочен към диалогичността на самите Платонови произведения в опит да бъдат разгледани и систематизирани диалогичните художествени особености, елементи, техники, както и нива на текста (и специфичните връзки между тях). От друга страна, ключово е вниманието ни към проблема за диалогичността според Платон, към имплицитните или експлицитни авторови разсъждения и оценки за диалогичното общуване, за диалогичния характер на философстването и най-вече - за писменото предаване на устния диалог и неговия контекст. Тези две разклонения на диалогичноста - диалогичността на Платоновите текстове и диалогичността според Платон - са силно зависими едно от друго, взаимоопределящи и взаимопораждащи се. Затова и вглеждането в тях е възможно единствено при тяхната преплетеност и всъщност всички наши наблюдения ще са насочени към двата аспекта на Платоновата диалогичност едновременно.

По-конкретно ни занимават определени „извънфилософски" откъси от Платоновите диалози: обстоятелствените рамки, както и всички разказвачески или директни реплики, съдържащи информация и оценка за способностите и реакциите на събеседниците или свързани с протичането и метода на провеждания разговор. Такива части имат по-голямо място и са по-лесно отграничими в ранните диалози, което налага разгледаният от нас материал да принадлежи основно към тази група Платонови произведения.