Градината на очакванията и отсрещната врата

МОЯТ ЖИВОТ НА КВАДРАТИ

Като шахматист, който играе

с черните и белите фигури

едновременно, аз отдавна

нападам себе си.

При всяко завъртане на дъската

се отбранявам срещу вражески офицери.

Конете пръхтят, тъпчат намясто,

а скочат ли, пробиват с копито

гръдния кош.

Царицата ми се присмива.

Днес бялата.

Утре черната.

Чувам я, докато мисля

над следващия си ход.

Някои хора приключват

този вид шах

с неизбежна победа.

А аз се разстройвам,

бутам дъската,

напускам стаята.

После обмислям загубата и виждам,

че е било адски несправедливо.