Кръстът на Гривица, книга 3: Българското кръщение

С трилогията си „Кръстът на Гривица" Тодор Евронски представя на читателите батално и безспорно стойностно художествено произведение. Със силата на словото той пресъздава многопластовата панорама на драматичното и повратно време на отминалия XX век.

За осъществяването на това обемно и многообхватно начинание авторът се е доверил на легендата за родолюбивия стародавнашен род Гривица. Род, носещ завет от поколения да пази, съхранява и пренася българщината през времето - да носи кръста на времето. Такъв е кръстът на Гривица.

Да се напише роман-трилогия за цяло изживяно столетие от един народ, с всичките съпътстващи го превратности, при това ()а носи художествената висота на мащабно произведение, се изискват цяла поредица от качества, сумирани в едно определение: творец. Очевидно с трилогията си „Кръстът на Гривица" Тодор Евронски го доказва безусловно. Показва, че и в днешно време, когато за книгата и книжовното слово веят други ветрове, може да се прави голяма литература, че призваният си остава призван. Още с първата глава на трилогията си той вдига творческата летва на висота, от която сваляне да края няма да допусне.

Допрял веднъж авторското си перо до белия лист, той превръща словото в творчество и с присъщата му методичност започва да тъче писменото платно на трилогията. Прокарва реперни нишки на събитията, изписва образи, внищва характери, втъкава духа на народната душевност, рисува картини, изпълва лист след лист с тъканта на писмената реч и тръгва към своето житейско предначертание: да остави на българския род в писмено слово част от неговото време. Да достигне до сакралното и във въздигнат глас в края на третата книга „Българското кръщение" да изрече: „ Българският връх е един - да сложим и неговия вимпел! Българската бъклица ще се закичи с чемшира на Българското време!"

В творбата си Тодор Евронски успява да обхване основните, ключовите моменти от необхватното в това кипящо, разтърсвано от събития вековно време. Да опише с перото си изживяното в една „ нежизнеспособна, обществено несъвместима, чужда на обществения организъм система"; система, издала безбожната и най-безправна присъда над собствения си народ. Система, в която всичко е илюзорно в реално живяното време. И той го предава по един недвусмислен, безапелационен начин с куршумено изсвистелите думи за лелеяната „ свобода " на 9 септември 44 година и случилото се в малкото Ервино: „На втория ден Свободата бе разстреляна!" Разтърсващо, страшно, изстреляно точно! За настаналото „ Забрадено време " - време, в което черните забрадки отново покриха главите. Да не знаеш сълзите от изплаканите недоизплакани очи на Хрусия, жената на Босилката, дъщерни, сестрински, вдовишки оплакващи капки от очите ли са, или сълзи по скулите на живота протекли, та горчивината им и глътката вътре да усети. Да потреперваш от съдбата на Дамян, сина на даскал Петър, комуто е отнето всичко, което може да бъде отнето - свобода, здраве, любов, семейство, дори правото да се поклони и сложи цветя на гроба бащин; от вечната клетва да се откажеш, за самоличност с милиционерска бележка да се движиш. Толкова мъка в едно да се събере, та чак авторът възглас на болка да нададе: „Мъка в песен да се надигне, та що е на душа с думи и глас да се чуе. " И да изрече: „ Забрадено време ".

Евронски не подминава и годините, в които се е настанило „ бездвижието ": страна, станала душа без огън, с приспивното спокойствие за утрешния ден, с надежда - без надежда. Или както сам го определя: „Време без стреме", което е и изведено в заглавие на втората книга.

Тя е художествена христоматия на отминалия български век. Произведение като „Кръстът на Гривица" трябва да се преживее, за да се напише. Да се осмисли с мисъл, сърце и душа - както сам авторът казва в заставка на трилогията си. И вярвам, че меки, който вземе в ръцете си и прочете трилогията, ще признае в себе си, че е писана от творец с мисъл, сърце и душа.

Да пожелаем и на книга трета „Българското кръщение" успех.

Па добър път!

ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ

Вицепрезидент на Република България (1997-2002)