Невъзможните убежища на поезията

Романът “Невъзможните убежища на поезията” е отличен с Голямата награда в Шестия литературен конкурс “Развитие”. Той е опит да се напише един сам по себе си невъзможен роман. Става дума за текст, чиято жанрова принадлежност е повече от съмнителна - тъй като е лишен от обща сюжетна нишка и каквито и да било свързващи елементи извън зададената в заглавието тема. И същевременно текст, който стои как¬то на ръба между поезията и прозата, така и на ръба на гротескното /тъкмо затова е наречен "поетесков": като хибрид между поезия и гротеска/. Седемте сюжетни нишки се пресичат в една обща метафора: разпадането на поетичното сред баналната днешност - поетичното като светоусещане, като език и стил на живот; потъването му в абсурда и лудостта като в чистилище пред небитието.

Резултатът е една трагично изживявана, негодуваща и осмиваща сама себе си притча, разиграна в различни ситуации.