Сърцевина. Отломки памет. Фрагменти

Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем.

***

„Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина.

Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда „западната” ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици.

Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те – фрагментите в нея – улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето.

В тях има много реалност, ясна, лесна за разпознаване, но и много мистичност, която разкрива късчета от тайната, стаена отдолу.

Тук голямото и малкото неусетно се сливат, като светулката и звездата; и нищо не е голямо, нищо не е малко.

Търсене на скритото и невидимото – това представляват късчетата слово в тази книга; търсене, но не улавянето, не задържането му, а само отделни, мимолетни докосвания и оставянето му да отмине… (Кое е това „му” ли? – Всичко: светът, животът, самият ти, читателю, разпръснат в тях…)“

- Пламен Антов

***

Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника „Литературен вестник“, директор на в. „Демокрация“, главен редактор на в. „Седем“, доцент в департамент Нова българистика към Нов български университет. От април 2020 г. е писател на свободна практика.

Носител e на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004), на голямата награда за SMS-поезия (2005), на специалната награда от конкурса „Биньо Иванов“. Автор е на тридесет стихосбирки, от които три издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.

Редактор и автор е на предговорите към „Архипелагът Гулаг“ на Александър Солженицин (2015) и „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов (2010). Негови текстове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки, сръбски, турски, японски, хинди и други езици.