Етюди по проприална семантика

Онимите са многоаспектен феномен, чието проучване засяга богата и сложна проблематика. Те имат лексикален и онимен статус, а формалната им страна е в двойна зависимост от две системи - езиковата и проприалната субсистема. Спецификата и автономността на ономастичния материал са основание за оценката му по критерии различни от критериите на тясно свързаната с него апелативна лексикология.

Без да се отрича приносът на българските ономасти, трябва да признаем, че топонимичните изследвания у нас се концентрираха предимно върху етимологията на изходната за топонима лексикална единица, което е проблем на сравнителното езикознание. Недостатъчно внимание се обръща на системния и категориален характер на топонимите и на резултатите на теоретичната ономастика. Ако сравним изследванията на равнище конкретен материал с тези на равнище ономастична теория, ще установим тревожна неравнопоставеност.

Българската топонимия се нуждае от комплексен подход и всестранно проучване на топонимичния материал, което включва множество проблеми, между които мястото на проприалната система върху оста апелатива - проприа, отношението между апелативната и проприалната сфера, поляризацията им, структура на проприалната система, ролята на номинационния акт, комуникативната функция на топонимите и др.

Измежду аспектите на ономастичното изследване съществена роля има семасиологическият. Онимната лексика се различава от общата лексика, с която е в опозиция, преди всичко семасиологически. Част от топонимикона напр. се състои от вторично използвани думи за вторична номинация, чието съдържание с променено поради новата проприална функция.

Настоящето изследване е опит да се представят част от проблемите на топонимичната семантика. Без да считам, че съм изчерпала темите, дължа да отбележа, че при разработката съм имала предвид следните задачи:

Да осветя проблематиката на процеси, изразяващи се в закономерно следваща промяна на състоянието на топонима вследствие неговия развой, а именно - онимизация, трансонимизация, апелативация (субстантивация), фразеологизация, десемантизация, метафоризация.

Акцентирайки върху онимизацията като семантичен процес, да изследвам свързаните с нея явления - омонимия, трансонимия, антонимия, синонимия, вариантност, преосмисляне, свидетелстващи за известна общност на човешкото мислене в областта на номинацията, поради което тези явления се третират като ономастични универсалии.

Темата е разработвана в периода 1990-2007 г. Примерите са черпени от публикувани монографични изследвания и личната картотека на авторката.