Местните имена в Берковско
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Димитрина Михайлова
- Издателство
- БАН Марин Дринов
- Народност
- българска
- Година
- 1989
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 162
За книгата
Берковско обхваща 32 селища от бившата (до 1959 г.) Берковска околия, между които 2 града и 30 села, които спадат сега към Михайловградски окръг.
Част от топонимичния материал събрах през 1962 г. Основното събиране на материала извърших през 1977, 1978 и 1979 г. Използувах данъчните книги при общинските народни съвети, селищни описания, туристическа и научна литература и сведения от възрастни местни жители — най-често горски и полски пазачи и пастири, чиито имена са посочени в края на книгата.
Благодаря на представителите на местните органи на народните съвети от Берковско и на всички местни жители, които със своята отзивчивост подпомогнаха научната ми задача.
Берковска околия граничи на изток с Врачанско, на юг с Годечко, на север и северозапад с Михайловградско, а на запад достига до западната ни граница.
Землището на околията е предимно полупланинско, но обхваща и планински и равнинен терен. Част от околията е в областта на Предбалкана, друга част обхваща северните склонове на Берковската планина — дял от главната Старопланинска верига, трета — Дунавската равнина.
Областта се напоява главно от реките Бързия и Ботуня. Във Вършец има топли минерални извори, единствени в Северна България.
Множество археологически находки — надгробни могили и предмети от материалната култура и изкуство показват, че Берковско е било обитавано още в праисторическо време. Около Берковица има 15 римски крепости-калета, в които са открити монети, оброчни плочки, надписи и др. (вж. поотделно при всяко селище). В римско време през Бързия минава римски път.
Турската колонизация е засегнала главно Берковица. В околията са избухвали стихийни селски антифеодални въстания след обявяването на поземлената реформа в Турция. През 1836 г. въстават много села в Берковско, Пиротско и 3 села в Белоградчишко. Само в Берковско в Манчова буна вземат участие около 4000 души. На следващата година въстанието пламва с нова сила, но неорганизираните и зле въоръжени въстаници са пръснати и избити. Жители на Берковско са взели дейно участие и в Септемврийското антифашистко въстание.