Избрано, том 1 - Поезия

В тази книга – като в тъмница –

са заключени моите стихотворения.

„Душата ми се избави като птица

от примката на ловци…“

Слушам техните песнопения

и се мъча да пея с тях.

Но сега ли случи да онемея?

Аз, който довчера възторжено пях,

днес не мога да пея.

Днес коленича пред своите горди чеда,

които избраха страданието пред позора.

Едно е да пееш на свобода,

а друго – да пееш в затвора,

където войници стоманени,

послушни, жестоки и глупави

устите разбиват с камъни,

коленете трошат с чукове.

Моите думи мълчат – мъченици –

там, в ореола на християнското житие,

или тук, в кадифените белезници

на едно натежало от доноси досие.

Всяко време по свой маниер дописва

многотомната книга на човешкия срам.

Садистични мъчения и убийства

се редуват с изтънчени мерзости там.

И животът прилича на подаяние.

Но се радваме ние, превиваме врат

и живеем с трогателно послушание

в резервàта на тоя свят.

И добре че са думите – нашето изкупление!

Колко думи спасих и колко предадох от страх…

Коленича разкаян пред своите стихотворения –

те са моята съвест и моят грях.

Душата им се избави в завèтния час –

чувам ангелска песен и ангелски плач.

Но къде ще намеря спасение аз?

Аз – едновременно родител и палач!