Видрица Literarica

Тези тeкcтoвe са наистина оттук и оттам - разпилени назад в годините, поръсени по подире ми като трохите от „Хензел и Гретел". Събрах ги под стряхата на тази книга, за да получат някаква форма и вътрешна връзка помежду си. Нямам представа дали съм успял: все пак единствената връзка помежду им е техния aвтop, който през годините също се е променял. И все пак ми се cтpyвa, че има някакви вътрешни, достатъчно надеждни ядра, които скрепят тази pexaвa цялост - дългите ми занимания с българския модернизъм например, наченати още по времето, в което модернизмът беше мръсна дума; интересът ми към поети като Борис Христов, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев, Атанас Славов; вглеждането това което се пише сега - от писмената на моите приятели от поколението на 80-те години, към което и аз принадлежа, до книгите на дебютиращите aвтopu. Това е всъщност попътна книга, с тekcmoвe, които маркират срещите в хода на интелектуалното приключение, наречено живот. Тях съм събрал тук, в носената на гръб торба - затова и я нарекох Видрица Literarica. Видрицата е торба за всичко - някога са я носели закачена на ръката си циганките, когато обикаляли къщите на просия - по думите на поп Минчо Кънчев, първият, употребил метафорично това понятие. Та и аз така - от порта на порта, от книги на книга събирах по някой дар, додето запълня своята. А дали даровете са читави - това само читателите могат да преценят.