Предлагам ви едно изследване на три модела, свързани с разбиране на емоционалните отношения в семейството, които използват системна технология за промяна на семейните отношения. Това изследване е клинично и се базира върху дългогодишната ми работа със случаи. То има за цел да извлече и осмисли полезни за практиката на семейната и брачната терапия интервенции.

Интересът ми към теорията на Мъри Боуен е породен от опита, който непрекъснато потвърждава полезността ѝ за клиничната ми практика. Вероятно това се дължи на факта, че голяма част от клиентите, търсещи моята помощ като индивиди, двойка или семейство с проблеми в отглеждането на деца, изпитват зависимост от одобрението на другите. Те имат трудност да поддържат отношения, в които гъвкаво да съчетават отстояване на себе си и зачитане на другите, индивидуалност и заедност, еднаквост и различие. Чувстват се длъжни да се грижат за емоционалното благополучие на близките си и ги държат отговорни за своето. Това се пренася и в делови ситуации, създавайки много стрес и проблеми в психичното здраве. Не един и двама клиенти с блестящ ум, образование и кариера идват с тревожно-депресивни симптоми поради емоционалната си зависимост от началник или колеги, които ги правят безпомощни пред злоупотребата и смесването на лични и професионални отношения.

От моя клиничен опит ситуацията в България от години е такава, че хора, отгледани в патриархални отношения, имат възможност да усвоят бързо навлизащи технологии, включително в помагащите професии, да черпят с пълни шепи от чуждия опит и да пробват свои идеи, да правят бърза кариера и да заемат високи позиции в управлението на организации и общности. Получава се едно специфично противоречие – патриархалният модел е осигурявал оцеляване чрез подкрепа за еднаквост и зависимост от авторитета на по-високостоящите в йерархията. Той отглежда подозрителност и избягване на различието, цени грижата за родата и семейството повече от поддържане на индивидуалността. В същото време внасяните отвън организационни модели се базират върху способността на хората да бъдат автономни, да вземат решения, да носят отговорност за себе си, да ценят и уважават различието и разнообразието. Това води до вътрешни противоречия и емоционално разболяване, а пространството, в което хората могат да осмислят себе си като индивиди и автори на своите преживявания, да се научат да разбират и ценят различието и да се сдружават с връстници, е твърде тясно и нерегламентирано. Отварянето на подобно пространство в социалния живот предполага уважение към субективността и интерсубективността, т.е. към факта, че всеки от нас има собствен вътрешен свят, който определя смисъла на това, което правим, че тези светове са много различни и че сътрудничеството между хората се базира върху любопитството и споделянето.

Американският изследовател на детското развитие Даниел Стърн разглежда формирането на интерсубективността, подчертавайки, че важно условие е бебето да разбере, че другите имат отделни от неговите субективни преживявания и че те могат да бъдат споделяни. Колко ще се развие тази способност зависи от това колко обществото я цени: „Няма съмнение, че различните общества могат да сведат до минимум или да увеличат до максимум тази потребност от интерсубективност. Например, ако едно общество е структурирано социално така, че се предполага, че всички членове имат еднакви по същността си вътрешни субективни преживявания, и ако хомогенността на този аспект на опита се подчертава, ще има малко нужда и липса на натиск от страна на обществото да се развие интерсубективност. Ако, от друга страна, едно общество високо цени наличието и споделянето на индивидуални различия на това ниво на опита (както прави нашето), тогава тяхното развитие ще бъде насърчавано от това общество“ (Stern D., 1985, 136).

Съдържание

Предговор

Увод

Глава 1. Емоционални отношения и системна терапия

Глава 2. Емоционални системи и отношения

Глава 3. Регулация на емоционалните преживявания и емоционалните отношенчески процеси

Глава 4. Системната семейна теория на Мъри Боуен

Глава 5. Методът на Боуен в семейната терапия

Глава 6. Базирана на ментализация терапия със семейства (МБТ-С)

Глава 7. Емоционално-фокусирана терапия (ЕФТ)

Глава 8. Общият фокус – индивидуалност и свързаност в семейните отношения

Глава 9. Индивидуалност, различие и отношения