Източнотракийският въпрос и турско-българските отношения

На 18 октомври 1925 г. българският царски пълномощен министър в Цариград г-н Симеон Радев подписа т.нар. „Ангорски договор за приятелство между Турция и България" и „Протокол". В статия „г" на последния се ликвидира въпросът за имуществата на българските бежанци от Източна Тракия, оставени там след изгонването им в 1913 г., и въпросът за имотите на преселените доброволно турци от България. „Разрешението" е в смисъл, че имотите остават собственост на държавата, в която са. Това значеше, че срещу пет и четвърт милиарда лева недвижими имоти, два милиарда лева за покъщнината и храните и още дължимото обезщетение за използването през 1914-1915 г. на имотите, българската държава получаваше само недвижимите имоти на турци от България на сума около 600 милиона лева, които в голямата си част турците тайно продадоха. При това положение източнотракийските бежанци не получиха и малкото, което получиха другите бежанци срещу своите имущества, останали в поробения роден край.