Натюрморт с пеперуди

Пролет е, а аз съм сляп.

Ти, който си измислил пролетта,

върни ми цветовете й ронливи;

контурите априлски на света

и блясъка в очите на авлигите;

гнездата със бои на млада пръст

и сламките - блестящи златни нишки!

Върни, преди поредното възкръсване,

очите ми, за да се радвам с всичко,

със всяко свое остро сетиво

на яркия сезон, със злак окичен!

И пак си ги вземи! Ала едно

сърце ми остави, за да обичам

треперещия спомен за април

и цветовете му невероятни!

Сега е пролет. Който и да си -

върни ги! И ме прибери обратно!