Благословени върхове на пръстите

ОТ КОШЕРА

Човечеството си лекува нервите

с кафе и със висок адреналин.

Изпраща тишината гръмотевици

в простор, от дефицит на въздух - син.

Защо не свърши тоя свят, защо ли

не тръгне отначало със лулички,

ченгелчета и срички крехка пролет,

със седем дни и щастие за всички?

Очаквам медоносни близки погледи

и кротичко осмислено жужене.

Започват да прииждат цветни облаци

и восъчни криле растат по мене.

А слънцето е бог - предоверява се

на целия ни пъстър земен кошер.

То восъка по нас не разтопява,

очакване от златен прах ни носи.

Човечество, във мрака запокитено,

въздишай за надеждата убита!

Ти сигурно минаваш поправителен,

за да достигнеш ранга на пчелите.