Този роман започва на борда на самолет, летящ от Франкфурт за Бостън. Един от пасажерите е жена, която се казва Мая, тя има лаптоп в скута си, дълъг полет пред себе си и история, която иска да разкаже. A аз мисля да я чуя.

Всичко започва само три месеца преди въпросния полет в един дъждовен и задръстен Истанбул. Мая трябва да посрещне от летището гост на университета, в който работи, възрастен професор по право, американец с немски произход. Действието в романа се развива в наши дни, в същия този прекрасен Истанбул, който познаваме - огромен 15+ милионен мегаполис, претъпкан, модерен, пълен с история, краен и абсолютно магнетичен. Определено харесвам този град и веднага се почуствах в свои води още с първите страници.

Максимилиан Вагнер е името на този вече доста на възраст професор, който е живял в Истанбул преди цели 59 години. Неговата поява отново в Турция предизвиква непонятен за Мая интерес от тайните служби, британското и руското правителсво, все много далечни за нея неща. Ровейки в реални исторически събития тя ще разбере, че миналото на Вагнер е белязано завинаги от Втората световна война. А в собственото си минало тя ще намери врата към своето бъдеще.

Този роман ще ви накара да си спомните за някой, който не е част от живота ви, но сте го срещнали някъде, някога, a той ви е показал неподозирана за вас вселена.

Този роман ще ви накара да мислите отново и отново за тази най-ужасна война и може би най-голям позор в историята на цялото (уж) разумно човечество.

Този роман няма да ви разплаче. По-скоро ще ви разгневи - отново и отново заради деструктивната, а не съзидателна роля на религиите, както и на политиката.

"Серенада" е роман в най-истинския смисъл на тази дума - хубава история, която е добре разказана от пълнокръвни герои. Ливанели го е постигнал със завидно майсторство. Това за мен е добра литература!