Гюлестан. Газели

"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността."

Йордан Милев

"За какво ти е букет набран,

по-добре вземи ти Гюлестан.

Розата живее в срок уречен -

моят Гюлестан ще бъде вечен."

Из "Гюлестан"

"С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!

Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!

С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,

поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!

Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша

зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!

Нямам никаква защита от коприната й впита,

от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!

Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен

от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!

Безброй момичета са влюбени – ти си единствена сред тях.

За влюбените в мен момичета – единствен съм и аз, разбрах.

Не срещнах никакво различие и в двата свята в моя път.

Не ме съдете, резултатът им е бил и си остава – прах.

Все пак на алчните кажете “За всеки краят е един!”

Не трупайте пари, печалбата и загубата носят крах!”

Безкрайно обожавам хората, съединили в любовта

и думи, и дела. В признателност сред огъня им изгорях.

Хафез, за миг склони главата пред знанието на ума!

Могъщо е било сърцето, което знае що е грях."

Из "Газели"