Четвъртата власт, книга 3

Когато обаче представителят на парламентарната група на СДС-то изчете декларацията от трибуната на парламента, призовавайки да се разпусне и да се насрочат нови избори, а мнозинството я отхвърли, Валя Попова, която изчакваше в кулоарите приятелката си Роза Малинова, за да я интервюира, инстинктивно погледна през прозореца към източната страна на парламента и не повярва на очите си. В градинката се водеше ръкопашен бой.

- Какво е това! - хвърли се тя към един от радиото, които вече предаваше пряко в ефир, явно току-що влязъл отвън.

- Група демонстранти нападна бившия вътрешен министър Начев - предаваше репортерът - на излизане от парламента. Полицията се опита да предотврати сбиването, но нападателите се нахвърлиха и върху полицаите и стана меле, което се понесе към хотел "София". Един от полицаите бе повален на земята. Витрината на хотела е счупена, обстановката неочаквано се нажежи.

Валя Попова хукна по коридора, изскочи през западния вход на парламента и отново не повярва на очите си. Парламентът бе вече плътно обграден - най-напред от полицаи, а зад тях и от хора. В момента, в които излезе, неколцина от отсрещната тълпа я познаха, взеха да я сочат с пръст и да свиркат...

-У-У-У-

- Ето я оная комунистическа пачавра.

- Къде ма, оттука няма вече излизане.

- Долу БСП-то и техните журналистически подлоги. Валя Попова мислеше че сънува.

- Аз ли съм подлога, аз ли? - извика несъзнателно.

- Я не се прави на разсеяна, да не те оставим по халат.

- На тоя червен слугинаж халатът най ще му подхожда.

- Еи, да го духаш - подвикна и някакво момче.

- Вас така ли са ви учили? - изгледа го презрително Валя Попова.

- Така - захили се момчето.

- По-добре на него да му духаш, отколкото на цяла Партия - обади се един. Смях, нови дюдюкания по адрес на Валя Попова.