Амфиполис на деветте пътя

Аязма

От древността на съзерцанието

от пукнатините на базиликите

от иконите без очи и камъните

дялани и обругани

излезе паякът този черноризец

да прибира мухите на съня ми

годините ми нанизани пендари

Господи от дим и глина

иманярите, които избодоха смолата

ще пият твойто вино —

три капки кръв по страните

Утъпкана пръстта се стели

от дървото пропито на корабите

Рибарю като рак с олтара си навсякъде

не ти ли стигнаха мухите

да изтъчеш завеса

Ще ви кръсти с огън, писано е

и остави след себе си кипарисите

угасените свещи на моето детство

по вратите до иконите на мама

Езичница нали съм пред молитва

винаги изливах чашата си

По водата ходиш със серкме примамваш

в ъглите на стаята ми ветровете

да подклаждат огъня да не спирам

да играя загледана във теб

в чернозема на очите ти

във враните коси

в робата ти мраморна и прашните

прасци като Дипилонски вази

Всеки път да те изравям

с восъчните си криле

разпАДАне

от купола на мачтата

от най-високото дърво

в четирите посоки

възли чакащи

поредния рог да изсвири

между дъното и гребена

Чистилище океанът

където потъналото изплува

над вековете тарантули

Нека бият камбаните

Никулден е

Фреските ти развилняни

по капища и оракули

Афродита със разголени гърди

тридесет и три галери с книги

тридесет и три стакана с вино

Задимени

Налива пръстена песента на моряците

въглените се търкалят

и главните с въглените

Дълбоко бъркат злато вадят

по една пендара за петата ми

Не ме продава майка ми сподвижниче

не ме продава