Другата в мен

Огледало

Оглеждам се аз, оглеждаш се ти,

в профил, в анфас, като цяло.

Събират се образи в блясък сребрист,

потърсили ново начало.

Преплитат се мисли, тревоги, мечти,

но те отражение нямат,

а чувствата наши, които таим,

от себе си бягат ли, бягат.

А края го знаем... Един е все той,

за всички ни краят е ясен,

началото кой, а и как построи -

това е въпросът неясен.

И виждаме как с всеки идващ нов миг

отражението става по-бледо -

богат и по-цветен е нашият лик,

но с вид на стареещо тяло.

И ако за миг се обърнем назад,

равносметката точна ще бъде:

началото наше е просто обрат,

във който със теб ще се сбъднем.

Начало - момент, в който само в анфас

oглежда се нашето тяло.

А краят показва пак цялостно нас,

но в счупеното огледало...