Така си мислех

„Някой или житейският опит ме научи да се оправям с парите, с които разполагам, да се пазаря, да се грижа за себе си, когато съм болна, да готвя. Но никой не ми показа какво трябва да правя с човека, когото обичам, как да го спечеля, как да го обичам, как да направя така, че и той да се влюби в мен и да остане с мен.“

Няма наръчник за любовта! Не знаем какъв е истинският мъж, къде може да го открием и ако го намерим как можем да го спечелим. Понякога ако целунем този, когото смятаме за принц, той се превръща в жаба, а понякога много късно разбираме или по-лошо, въобще не разбираме, че този, който изглежда като жаба, всъщност е нашият принц на бял кон. Понякога преследваме една идея фикс и тъпчем на едно място в живота. Може би това, което казват, е вярно: „Жените взимат миналото и бъдещето; за горките мъже остава само настоящето.“

Ще може ли на тайнствената среща в хотел „Пера Палас“ Елиф да получи отговор на своите въпроси: „Къде сгреших?“, „Защо все още съм сама?“, „Дали всичко това не е плод на моето въображение?“. Ще може ли да застане лице в лице с нещата, които беше отлагала

и тези, за които нямаше желание и не полагаше усилия да ги направи? Наистина този път ще може ли да постигне това, което желае?

Това е едно пътуване, което непременно трябва да направят всички все още неомъжени жени на трийсет, в чиито глави се въртят един куп въпроси...